Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

За достойнството на адвокатурата IV. И в защита на ЗИДЗА.

 

адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Подкрепа на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА).

Подкрепа на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА).

Достойнството на адвокатурата произтича не само от закона, както имахме повод да напишем вече (тук), а от самото естество на професията на защитника – единствената фигура, която извършва дейност по защита правата на гражданите. Затова законът, уреждащ адвокатурата касае преди всичко правата на гражданите, адекватността на защитата и ефективността й, за да не се превърне във формализъм и украшение към уж функциониращата ни демокрация.

Ефективната и възможна адвокатската защита е основно право и е знак за реално функционираща демокрация. Затова и адвокатурата следва да е свободна, самоуправляваща се и независима и по закон, и на практика.

С приемането на новата демократична Конституция от 1991г. Адвокатската дейност – дейността по защита правата и свободите на гражданите е конституционно установена[1]. Адвокатската дейност се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Адвокатската професия се упражнява след полагане на адвокатска клетва. При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства [2].

Снимка: wikipedia.org. This image was first published in the 1st (1876–1899), 2nd (1904–1926) or 3rd (1923–1937) edition of Nordisk familjebok. The copyrights for that book have expired and this image is in the public domain.

Снимка: wikipedia.org. Illustration of an early 20th-century French barrister.

Имаме повод да напомним, че и съгласно сега действащия Закон за адвокатурата пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия [3]. Също така и сега законоустановен е достъпът на адвоката до делата – адвокатът следва да има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта [4]. Адвокатът в кръга на работата си има правото да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи [5]. Прилагането на горните законови разпоредби е фактически дерогирано в немалка част в практиката на съдилищата и административните институции, което бе повод и за различни протести и инициативи (напр. тук).

Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство. Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване [6]. Непознаването на горното налага периодичното напомняне – напр. Инструкция на главния прокурор относно действията, които могат да извършват органите на досъдебното производство по отношение на адвокати № И 134/11.04.2011 г. на Главния прокурор на РБ.

С оглед на горното, силно затрудненият достъп до делата, силно затрудненото реализиране на процесуални права, липсата на елементарни условия за работа по делата и дори само за изчитане на книжата по тях, липсата на съдействие и уважение при изпълнение на служебните ни задължения са недопустими, незаконосъобразни действия, които препятстват адвокатската защита и поставят адвокатстването в едно перманентно своеобразно състояние на „война“, колкото и „правото да е конфликтна професия“ по сполучливия израз на Франсис Лий Бейли [7].

Мисия на адвокатурата е, да подпомага обществото и гражданите да достигнат до справедливостта, чрез защита на правата и законните интереси. Защото действително „в правова държава и в общество, основано на върховенството на закона, адвокатът има особена роля. Неговите задължения не се изчерпват с изпълнението на дадения му мандат, а произтичат и от традициите на вековната професия. Адвокатът трябва да служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава[8].

От наша гледна точка и за съжаление, общественото развитие през последните 25 години, (стъпващо на едно 45-гоишно несъблюдаване на основни човешки права), пое в посока на симулация на демокрация и функциониращи демократични институции и върховенство на закона. Това е видимо в множество проявления и насоки. Неслучайни са обаче критиките от ЕС по механизма за наблюдение [9]. Липсата на справедливост и ред е осезаема и без механизъм за наблюдение, затова и социологическите проучвания показват шокиращо ниски нива на доверие в съдебната система и прокуратурата[10]. Адвокатурата, както се посочи по-горе, е извън съдебната система, тя е независима и самоуправляваща се по конституция, но се явява и единствената защита на гражданите срещу нарушаването на правата им. Затова нейната ефективност трябва да бъде законово разписана, липсата на законови гаранции за упражняване на професията водят своя печален резултат не в правната сфера не на адвоката, а на подзащитния, на доверителя, чиито права не могат да бъдат ефикасно защитени в такива условия. Да, макар „правото да е конфликтна професия“ по сполучливия израз на американския адвокат и писател Франсис Лий Бейли, защитата не може да бъде осъществявана ефективно, ако адвокатът не разполага по закон и не му се зачитат фундаментални права при упражняване на адвокатската професия.

Всичко това наложи изготвянето за Закон за изменени и допълнение на Закона за адвокатурата, в който бяха разписани необходимите правила. По-добрият резултат от по-добрите условия и гаранции за упражняване на професията ще рефлектират в правната сфера на гражданите – подзащитни и доверители, тъй като адвокатът не защитава свои права. За съжаление, обществото, което 25 години търпя на гърба си различни не/успешни реформи и упражнения е загубило воля за самозащита, рядко проявява имунна реакция (може би изключение е казуса с избора на председател на ДАНС от 2013) и е пасивно по повод различни законодателни инициативи, включително и тази по изменение на ЗА.

Това не пречи обаче ЗИДЗА да е организирано и периодично атакуван от различни организации и лица, упражняващи възложени им от държавата функции като навлизащ в тяхната сфера. Считаме, че мотивите им за това са изцяло неоснователни. Само адвокатурата е тази конституционно установена дейност по защита правата на гражданите, скрепена със законови гаранции за това, а неправителствени организации, браншови организации и подобни не могат да я упражняват, те имат различни роли и функции, съобразно закона и устава си, но не и защита правата на гражданите. А ако мислим в широк смисъл – защитата осъществявана от тях има абстрактен характер и тясна насока – съобразно предмета им на дейност. (напр. Тълкувателно решение №2 от 12.02.2010г. по т.д. №4/2009г. на ВАС, съгласно което съсловни организации и други юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. По отношение на общите и индивидуалните административни актове наличието на правен интерес не може да се обосновава само с предмета на дейност на дружествата с нестопанска цел, тъй като той обосновава определен начин на засягане. Анализът на разпоредбите на ЗОС, на ЗМСМА, на ЗЮЛНЦ  и АПК, който съдът прави, не давал основание да се приеме, че законодателят е предоставил на такива юридически лица права да оспорват всякакви индивидуални или общи административни актове, да започват или встъпват във вече образувани производства, само въз основа на тяхната преценка, че същите са незаконосъобразни и оспорването се налага от важен обществен или държавен интерес.)

Затова се противопоставяме на атаките срещу ЗИДЗА и смятаме, че целите зад тях не са продиктувани от защита интереса на гражданите, а от други мотиви.

Снимка: wikipedia.org. This image was first published in the 1st (1876–1899), 2nd (1904–1926) or 3rd (1923–1937) edition of Nordisk familjebok.  The copyrights for that book have expired and this image is in the public domain.

[1] Чл. 134. (1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.

[2] Чл. 2 ЗА

[3] Чл. 29, ал. 1: Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.

[4] Чл. 31 ЗА;

[5] ЧЛ. 32 ЗА;

[6] ЧЛ. 33 ЗА;

[7] Лий Бейли., Франсис. Съдебният адвокат, стр. 12, С, 2012г.

[8] Чл. 1, Етичен кодекс на адвоката (ЕКА): В правова държава и в общество, основано на върховенството на закона, адвокатът има особена роля. Неговите задължения не се изчерпват с изпълнението на дадения му мандат, а произтичат и от традициите на вековната професия. Адвокатът трябва да служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава. (2) За да може да бъде спечелено и запазено уважението, необходимо за осъществяване на посочените в ал. 1 функции, адвокатът изпълнява непрестанно многообразните си правни и етични задължения към: 1. клиента; 2. адвокатската професия като цяло и в частност към всеки колега; 3. съдебната власт и другите власти, пред които адвокатът защитава каузата на своя клиент или го представлява; 4. обществото, за което съществуването на свободната и независимата адвокатска професия, подчинена на собствените си правила, е същностна гаранция за опазване на законността и на правата на човека, евентуално противопоставени на силата на държавната власт и/или на интересите на отделни части от обществото.

[9] България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., но с условие да продължат реформите в сферата на правосъдието и върховенството на закона. Компромисът беше скрепен от специален механизъм за наблюдение, наречен Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). По него Европейската комисия осъществява наблюдение по няколко точки и набелязва препоръки.

[10] Резултати от национално-представително проучване на агенция „Алфа рисърч“, реализирано в периода 15-23 януари„. Резултатите от изследването потвърждават липсата на доверие у гражданите към институциите. Най-критично ниско е доверието в съдебната система и във възможността й да гарантира равенство пред закона и справедливост.“ (тук)


Коментари


Все още няма коментари за “За достойнството на адвокатурата IV. И в защита на ЗИДЗА.”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани