Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Опазване на недвижимото културно наследство

Действия по опазване на недвижимото културно наследство. Идентифициране на недвижими обекти като културни ценности. Деклариране. Предоставяне на статут на недвижима културна ценност и регистриране на недвижими културни ценности.

Опазването на недвижимото културно наследство е сложен процес, който се реализира на няколко нива и в рамките на множество процедури. Самата законова база е широка, регламентацията е в различни специални закони – Закон за културното наследство, Закон за устройство на територията, Закон за регионалното развитие, АПК, както и, разбира се, подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Идентифицирането, декларирането и регистрирането на недвижими обекти като културни ценности са процедури, които са част от дейностите свързани с установената в Закона за културното наследство закрила и опазване на културното наследство. Действията по опазване на културното наследство са предвидени в закона и правото на собственост върху конкретен обект не е решаващо по отношение на процедурите по опазването му. Възниквалите досега, а и възникналите към настоящия момент колизии (виж напр. Решение №5 от 21 март 1996г. по конституционно дело №4 от 1996г., докладчик съдия Иван Григоров, обн., ДВ, бр.31 от 12.04.1996г., и Решение №7 от 29.09.2009г. на КС по конституционно дело №11 от 2009г., докладчик съдия Пламен Киров, обн., ДВ, бр.80 от 2009г.) между частна собственост и действия на държавата по опазване на недвижимо културно наследство дават широко поле за размисъл и анализ, но предмет на настоящата разработка ще бъдат само конкретните действия и процедури по опазване, а становището относно тяхната адекватност ще бъде предмет на по-задълбочен и подробен коментар.

Сега най-напред следва да се разгледа процедурата по идентифициране, регламентирана в ЗКН, чл. 55-57. Идентифицирането на недвижимите културни ценности е системен процес, чрез който се разкрива тяхната научна и културна стойност и обществена значимост и се извършва класификацията и категоризацията им по реда на ЗКН. Процедурата по идентифициране има за цел да посочи реда за идентифициране и деклариране на недвижими обекти като културни ценности.

Идентифицирането на недвижими културни ценности включва:

  • издирване – локализиране и установяване на основната видова принадлежност на обекта чрез обхождане и оглед на място или изследване на архивни и материални свидетелства;
  • изучаване – интердисциплинен научно-изследователски процес, обхващащ проучване на място, разкриване на научната и културната характеристика на обекта и специализирано документиране;
  • предварителна оценка – изразяваща се в установяване на научната и културната стойност и обществена значимост на обекта, неговата автентичност и степен на съхраненост, взаимодействие със средата и с обществото.

Издирването, изучаването и предварителната оценка представляват отделни етапи на идентифицирането на недвижим обект като недвижима културна ценност с оглед неговото деклариране.

Издирването и  и изучаването на недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, се извършва от НИНКН, от научни организации, висши училища, музеи, физически и юридически лица по:

1. ежегодни териториални програми, утвърдени от министъра на културата, или

2. предложения на общинските органи, областните управители, физически и юридически лица.

Предварителната оценка по чл. 56, т. 3 на недвижимите културни ценности се извършва от НИНКН. Предварителната оценка е всъщност акт с немаловажно правно значение, защото два информация за културната и научна стойност и значение на обекта, което е и предпоставка за продължаване на процедурата по опазване с деклариране на обекта по реда на ЗКН.

Широкият кръг лица, които съгласно ЗКН могат да предложат идентификация (а и деклариране) на недвижими обекти като културни ценности може да бъде разглеждано в положителен смисъл, доколкото е начин за опазване и управление на културно наследство без оглед на конкретното право на собственост върху конкретното наследство.

Следващата стъпка логично е деклариране, регламентира се в ЗКН, чл. 58-63:

Декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, се извършва от Министерството на културата въз основа на предварителна оценка на тяхната културна и научна стойност и обществена значимост.

С декларационния акт, издаден от Министъра на културата, се определя научната и културната стойност на недвижимия обект, предварителната му класификация и категория, както и временните режими за неговото опазване.

Всяко физическо или юридическо лице може да прави предложение за деклариране на недвижими обекти до Министерството на културата. Предложението може да се прави и чрез съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство. Декларационният акт и приложенията към него се съхраняват в НИНКН, като копия от тях се изпращат до съответните общински администрации, които поддържат местните архиви на недвижимите културни ценности, както и до съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство и по компетентност до Центъра за подводна археология.

Общинските администрации уведомяват писмено собствениците на недвижими обекти в 14-дневен срок от получаване на декларационния акт и изпращат незабавно копие от уведомлението на съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство, който уведомява НИНКН за това. Временният режим за опазване на недвижими обекти е за срок до три години, влиза в сила от датата на уведомяването на собственика им и е задължителен за всички физически и юридически лица. В срока декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности. Националният институт за недвижимо културно наследство води публичен регистър на издадените по чл. 59, ал. 1 декларационни актове. Декларираните недвижими обекти подлежат на комплексна оценка във връзка с регистрирането им като културни ценности, която се извършва от НИНКН преди изтичането на срока по чл. 59, ал. 3, при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица. Когато от комплексната оценка се установи, че декларираните недвижими обекти не притежават качества на недвижими културни ценности, министърът на културата издава мотивиран акт, с който прекратява временния им режим.

Министерството на културата уведомява общинските администрации и съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство и по компетентност Центъра за подводна археология за издадения акт в 7-дневен срок. Общинските администрации уведомяват писмено собствениците на недвижими обекти в 7-дневен срок от получаването на акта.  Отказите на министъра на културата за деклариране на недвижими културни ценности и декларационните актове могат да се оспорват от собствениците на недвижими обекти в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предоставяне на статут на недвижима културна ценност:

Съгласно чл. 64, ал.1 ЗКН, когато от комплексната оценка се установи, че декларираните недвижими обекти имат качества на недвижими културни ценности, директорът на НИНКН прави предложение до министъра на културата за тяхната окончателна класификация, категоризация и режими за опазване.

Към министъра на културата се създава Специализиран експертен съвет. В състава на съвета се включват директорът на НИНКН, директорът на Центъра за подводна археология, директорът на Инспектората и по един представител на специализираните институти при БАН, на Камарата на архитектите, както и експерти по реставрация и консервация, вписани в специалния регистър (по чл. 165) и други специалисти, определени от министъра на културата.

Специализираният експертен съвет в 14-дневен срок от получаване на предложението изготвя становище до министъра на културата за предоставяне на статут на недвижимите културни ценности, с което се определя тяхната окончателна класификация, категоризация и режими на опазване.

По искане на министъра на културата съветът може да разглежда и други въпроси по опазване на недвижимите културни ценности, като изготвя становище за това. Устройството, организацията на работа и финансирането на съвета се определят с правилник на министъра на културата.

Статут на недвижими културни ценности се предоставя за:

  • недвижими културни ценности с категория „световно значение“ – с вписването им в Списъка на световното наследство от Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО, по предложение на министъра на културата;
  • групови недвижими културни ценности с категория „национално значение“ – от Министерския съвет, по предложение на министъра на културата и на министъра на регионалното развитие и благоустройството;
  • всички останали категории недвижими културни ценности – от министъра на културата.

Министърът на културата чрез съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство уведомява общинските администрации за издадения акт по чл. 65 в 7-дневен срок. Общинските администрации уведомяват писмено собствениците за издадения акт в 7-дневен срок от получаването му. Актовете за предоставяне на статут както и отказите могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Специални са случаите касаещи действията по опазване на обекти от категорията „световно значение“.

Искане до министъра на културата за включване на недвижима културна ценност в Индикативната листа може да отправя всяко физическо или юридическо лице. Общините могат да отправят искане само за недвижимото културно наследство на тяхната територия.

Индикативната листа се одобрява от:

  • министъра на културата – в частта за недвижимите културни ценности, или
  • министъра на културата и от министъра на околната среда и водите – в частта за смесени природни и културни ценности.

Законодателно е установена възможност за обжалване – по реда на АПК.

Национален регистър на недвижимите културни ценности

Националният институт за недвижимото културно наследство води Национален регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 65 ЗКН.

Информация за статута на имота като недвижима културна ценност се предоставя от НИНКН на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на Агенцията по вписванията в 14-дневен срок. Като в  14-дневен срок от уведомяването Агенцията по вписванията отбелязва по партидата на съответния имот, че има статут на недвижима културна ценност. При прехвърлителни сделки и при наследяване на имоти – недвижима културна ценност, Агенцията по вписванията уведомява в 14-дневен срок НИНКН за това обстоятелство.

Прекатегоризиране на регистрирани недвижими културни ценности, както и отписване от регистъра по чл. 68 на културни ценности се извършват по реда на тяхното идентифициране, деклариране и регистриране.

Редът за идентифициране, деклариране и регистриране на недвижимите културни ценности се определя с наредба по чл. 50, ал. 2, която предстои да бъде издадена. С нея следва да бъдат определени и  и достъпът до регистъра и подлежащите на вписване обстоятелства.

Законодателят отделя специално внимание на конкретните права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности. Така според чл. 70 на ЗКН собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности имат право:

  • на консултации, експертни съвети и препоръки от компетентните органи за опазването на културната ценност;
  • да реализират приходи от входни билети, рекламни материали, както и от възпроизвеждане на културната ценност във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение при условията и по реда на този закон;
  • да кандидатстват за подпомагане по програми, финансово осигурени от държавния, общинския бюджет или от други източници, за извършване на аварийни, укрепителни, консервационни и реставрационни работи, необходими за опазване на културната ценност;
  • да събират и получават доброволни парични и други помощи и дарения от отделни лица и институции.

Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да:

  • полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му;
  • уведомяват незабавно НИНКН, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на този закон;
  • съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 проектите по чл. 80, ал. 3 и чл. 83, ал. 1;
  • предоставят необходимите документи и да осигуряват достъп и съдействие на компетентните органи при осъществяване на правомощията им, посочени в закона;
  • предоставят публичен достъп, когато ползването на недвижимата културна ценност е свързано с експозиционна дейност;
  • предоставят безплатен публичен достъп до недвижимата културна ценност за целите на научноизследователската дейност, при условие че не се пречи на нормалното й ползване и не се увреждат законните интереси на собственика, концесионера или ползвателя.

Собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижим имот, в който се намира експонирана недвижима археологическа ценност, са длъжни да осигуряват правото на публичен достъп, да изпълняват предписанията за нейното опазване, както и да осигуряват достъп на компетентните органи за инспектиране и мониторинг на физическото й опазване и представяне.

При наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят е длъжен да предприеме незабавни действия по обезопасяването й. Преди пристъпване към необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи лицата по изречение първо уведомяват за това кмета на общината и ръководителя на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на културната ценност.

Кметът на общината и ръководителят на регионалния инспекторат дават незабавно съответни указания за предприемане на действията по ремонтните работи. Ръководителят на регионалния инспекторат незабавно уведомява министъра на културата за наличието на обстоятелствата по ал. 1, както и за предприетите мерки и дадените указания. Министърът на културата в 14-дневен срок от уведомяването дава съответни предписания и срок за изпълнението им, които са задължителни.

При неизпълнение на задълженията по обезопасяване и други укрепителни ремонтни дейности,  кметът на общината в 14-дневен срок назначава комисия в състав: представител на регионалната дирекция за национален строителен контрол, двама представители на Министерството на културата и един представител на НИНКН, представител на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на културната ценност и двама представители на общината. Комисията установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация и данни за собственика. Въз основа на констативния протокол кметът на общината в 7-дневен срок издава заповед, с която задължава за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности за временно укрепване. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но в конкретната хипотеза обжалването не спира изпълнението. Когато комисията предлага реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея, протоколът се изпраща за становище на министъра на културата. При положително становище на органа преди издаване на заповедта на кмета собственикът изготвя и предава в Министерството на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за реконструкцията на културната ценност. Недвижимата културна ценност се реконструира в срок, определен със заповедта по изречение първо, въз основа на представената документация и инвестиционен проект, съгласуван по съответния ред.

При отрицателно становище министърът на културата издава заповед, с която дава задължителни предписания за вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности за временно укрепване и последваща реконструкция на недвижимата културна ценност, като определя срок за изпълнението им. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването не спира изпълнението.

Копие от заповедите се изпраща на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на имота. А когато не са изпълнени в определения срок, необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности за временно укрепване и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея се извършват от държавата, съответно общината.

Дейностите по ал. 1 се извършват въз основа на заповед на:

  • министъра на културата – за недвижими културни ценности с категория „световно“ или „национално значение“;
  • кмета на общината – в останалите случаи.

В заповедта се посочва стойността на разходите за извършване на дейностите, която се определя въз основа на експертна оценка на независими оценители. Въз основа на заповедта по ал. 2 върху имота следва да се впише законна ипотека в полза на държавата, съответно общината, за обезпечение на вземането им за направените от тях разноски. Държавата, съответно общината, може да поиска за направените от нея разноски от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда Гражданския процесуален кодекс.

Дейностите по опазване на недвижимото културно наследство не се изчерпват с разгледаните процедури и действия по реда на ЗКН, а именно – идентифициране, деклариране и вписване в регистъра, защото касаят системен процес, регламентиран в по-широк кръг нормативни актове.


Коментари


Все още няма коментари за “Опазване на недвижимото културно наследство”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани