Отново за давността. Или за ТР по ТД 2/2013 на ОСГТК на ВКС, практиката на ВАС и новото съвместно тълкувателно дело №1/2017 на гражданската и търговската колегии на ВКС и първа и втора колегии на ВАС

Отново за давността. Или за ТР по ТД 2/2013 на ОСГТК на ВКС, практиката на ВАС и новото съвместно тълкувателно дело №1/2017 на гражданската и търговската колегии на ВКС и първа и втора колегии на ВАС

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Отново за давността. Правната полемика относно давността, прекъсването и пр. явно ще продължава, независимо от задължителното иначе ТР по ТД 2/2013 на ОСГТК на ВКС. (Повече: тук) Причините за това от наша гледна точка са не точно собствено проблеми на правното тълкуване или на закона, но тези извънправни аспекти ще останат извън настоящия коментар.

На 26 юни 2015 г. излезе решението по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. В точка 10 на посоченото решение, е поставен за разглеждане и решен въпроса  „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б.”д” ГПК отм.)“. ОСГТК на ВКС решава, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие и Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.

Всъщност в мотивната част на ТР ОСГТК посочва изрично кои действия на ЧСИ и взискателя съставляват изпълнителни действия и кои не.

„В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

ВКС прави задълбочено разграничение между исковия и изпълнителния процес като се подчертават същностните разлики между двата и от там – различната уредба и функция на давността. „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.“

Съгласно ЗСВ, чл. 130 ал. 2 тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местно самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Оказва се обаче, че обратно на възприетото разбиране в горепосоченото ТР по ТД 2/2013 и в практиката на ВКС, Върховният административен съд в част от практиката си приема, че поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността по смисъла на чл. 116, буква „в“ ЗЗД.

В решение № 7614/23.06.2015 на ВАС по адм. дело № 4612/2015, 2 о. се посочва, че поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността. “Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от АПК изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици – погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнението. Заповедта, представляваща изпълнително основание за премахване на процесните постройки, е влязла в законна сила на 14 ноември 2008 година – датата на влизане в сила на решението по адм.д. № 2242/2007 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Л. С.. При това положение, както обосновано е приел и административният съд, петгодишният давностен срок изтича на 14 ноември 2013 година. Преди изтичането му обаче административният орган е предприел действия по изпълнение на заповедта – на 22 февруари 2010 година на С. е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № СА-92-14/17 февруари 2010 година. Това обстоятелство по силата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД законосъобразно е отчетено от съда като основание за прекъсване на давността.

Неоснователни са доводите на касаторката относно характера на поканата за доброволно изпълнение. Обстоятелството, че същото не представлява действие на органа по изпълнение, подлежащо на съдебен контрол, не е основание да се приеме, че не прекъсва давността. В този смисъл е постоянната практика на Върховния административен съд, докато цитираното в касационната жалба решение е изключение. Действително, цитираното писмо изх. № СА-92-14/17 февруари 2010 година не съдържа титул, че е покана за доброволно изпълнение, но от съдържанието му това е недвусмислено. Издателят на писмото – главният архитект на район О., Столична община, е орган на общината, упълномощен да издава актове със съдържание като посочения, за което е налице и издадена заповед, изрично посочена в поканата.”

А в решение № 7224/28.05.2014 ВАС, адм. дело № 342/14 2 о., се приема следното:“Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността като институт на правото може да се претендира чрез възражение – чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК или чрез иск -чл. 292 АПК. Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици – погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението. В случая петгодишният давностен срок не е изтекъл поради следното:

Отправената покана за доброволно изпълнение на 05.06.2008 г. прекъсва давността-чл. 116, б. „в“ ЗЗД. От тази дата не е изтекла петгодишната абсолютна погасителна давност, тъй на 20.06.2008 г. и 26.03.2013 г. са извършени действия по изпълнение на заповедта, а именно проверка изпълнението на заповедта- съставен протокол за степента на изпълнението и постановление №КН-151-02-287/26.03.2013 г. за принудително изпълнение с избран изпълнител. Освен това с предприемането на действия за принудително изпълнение е налице висящност на изпълнителния процес, при който прекъснатата вече давност не тече-спира.“

Тук ВАС приема още една изрично отхвърлена от ВКС и устойчивата съдебна практика постановка – че при висящност на изпълнителния процес „прекъснатата вече давност не тече-спира“.

Отново в мотивите на т. 10 от ТР по ТД 2/2013 ОСГТК прави точно и прецизно разграничение между исковия и изпълнителния процес: „Прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Приетите в съдебната практика преди 1991 г. разрешения в обратен смисъл се основаваха на съществувалите задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на социалистическите организации като кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. При действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска) и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността – тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. следва да счита изгубило сила.“

Правоприлагането в част от практиката на ВАС дава основание на председателя на ВАдвС да поиска образуване на съвместно тълкувателно дело, по което общото събрание на 1 и 2 колегия на ВАС и ГК и ТК на ВКС да приеме съвместно тълкувателно постановление по противоречиво решавания въпрос, а именно: „Изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника, прекъсва ли давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, независимо от изпълнителното производство, в хода на което е отправена поканата?“

С разпореждане от 27 февруари 2017 г. председателите на ВКС и ВАС са образували ТД 1 /2017 г.

Ресурси:

ТР по ТД 2/2013 на ОСГТК на ВКС

Решение № 7614/23.06.2015 на ВАС по адм. дело № 4612/2015, 2 о.

Решение № 7224/28.05.2014 ВАС по адм. дело № 342/2014, 2 о.

Предложение от председателя на ВАдвС

Разпореждане за образуване на ТД 1 /2017 г. от 27 февруари 2017 г. на председателите на ВКС и ВАС