Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Несеквестируемо ли е единствено жилище, което е ипотекирано, но взискател по изпълнението не е ипотекарния кредитор?

Несеквестируемо ли е единствено жилище, което е ипотекирано, но взискател по изпълнението не е ипотекарния кредитор?

адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

Допълнение

Като допълнение към изложеното и публикувано  гледище към ноември 2011 (тук) следва да се добави и развитието на съдебната практика (противоречива) и теорията по въпроса.

В изданието от 2012 г. на Българско гражданско процесуално право на проф. Живко Сталев, Изпълнително производство, Валентина Попова, стр. 996- 1001 се приема: „Секвестируемостта  на единственото жилище на длъжника по отношение на ипотекарния кредитор (чл. 445, ал. 1) не прави това жилище секвестируемо и по отношение на хирографарните кредитори[1].“

По-долу прилагаме извлечение от релевантна съдебна практика по въпроса:

Решение №252/21.11.2013 по дело №4302/2013 на ВКС, ГК, III г.о., докладчик съдията Диана Хитова

Освен това възложеният имот е ипотекиран, ипотекарният кредитор се счита присъединен взискател по изпълнителното дело по силата на чл.459 ал.2 ГПК .С оглед и на това обстоятелство възложеният имот не може да се счита за несквестируем.

Решение № 9377 от 23.12.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 14795/2016 г.

Не може да бъде споделен и доводът, че с учредяване на договорната ипотека несеквестируемостта на имота е отпаднала, поради което и останалите от проданта на имота суми не следвало да бъдат възстановени в полза на длъжника по изпълнителното дело. Позоваването на несеквестируемостта по чл. 444 ГПК е възможност за длъжника да осуети лишаването си от определено осигуряващо минимално необходимите му условия за живот материално благо при принудителното изпълнение на парично вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 445, ал. 1 ГПК обаче несеквестируемостта отпада по отношение на вещи, върху които е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният кредитор, т.е. учредената ипотека обвързва ипотекарния длъжник и ипотекираният имот става секвестируем по отношение на ипотекарния кредитор. Що се отнася обаче до кредиторите, които са се присъединили към изпълнителния процес, те започват от кредитор, спрямо когото несеквестируемостта не важи и не получават правното положение на ипотекарния такъв, като заобикаляне правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника по отношение на тях е недопустимо. Последните нямат право да се удовлетворяват от осребряването на несеквестируемия имот, като след като същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не служат за удовлетворяването на останалите кредитори. Обстоятелството, че с Нотариален акт № 156/17.09.2012 г., том I, рег. № 7500, дело № 151/2012 г. върху процесния имот е била учредена ипотека, не може да доведе до различен извод.

Решение № 16 от 12.01.2017 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 2001/2016 г.

Именно поради обстоятелството, че жалбоподателят има качеството на ипотекарен длъжник (по изложените по-горе съображения), а върху имота, против който е насочено принудителното изпълнение, е учредена ипотека за задължение към ипотекарния кредитор и взискател по делото, което задължение е предмет на изпълнителния лист по настоящото изпълнително дело, на основание чл. 445, ал.1 от ГПК, жалбоподателят не може да се ползва от забраната по чл. 444, т.7 от ГПК, дори този имот да е единствено жилище на жалбоподателя-ипотекарен длъжник и членовете на неговото семейство.

 

Решение № 5759 от 8.07.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 3965/2016 г.

Процесното изпълнително дело е образувано от хирографарен кредитор, който няма право да насочва принудително изпълнение върху имот, който е несеквестируем по отношение на него /за обезпечаване на вземането, предмет на принудително изпълнение, не е била учредена ипотека в полза на „Ф.Л.“ ЕАД/ – чл. 445, ал. 1 ГПК. Такова право има само ипотекарен кредитор с ипотека именно върху този имот, като това право се упражнява чрез самостоятелно иницииране на изпълнителното производство. Следва да се посочи също така, че и чрез присъединяване на ипотекарен кредитор към вече започнало изпълнително производство не може да се преодолява и заобикаля правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника по отношение на хирографарните кредитори. Последните нямат право да се удовлетворяват от осребряването на несеквестируемия имот, като след като същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не се служат за удовлетворяването на останалите кредитори според реда на предпочитание.

Решение  Номер VІ -301/ 04.04.2017 г. ОС – Бургас, шести граждански въззивен състав, възз. гр. д № 440 / 2017 година

В случая, не може да се приложи разпоредбата на чл.445, ал.1 ГПК за отпадане несеквестируемостта върху процесното жилище, независимо от наличието на учредена ипотека в полза на „Банка Д.“ ЕАД (присъединен по право взискател). Съгласно нормата на чл.445, ал.1 ГПК, от забраните по чл.444 ГПК не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор, т.е. несеквестируемостта отпада по отношение на ипотекарния кредитор, който е взискател по изпълнителното дело. Това действие на ипотеката, обаче, не се разпростира по отношение на други хирографарни или ипотекарни кредитори с ипотека върху друг имот. В настоящият случай, изпълнителното дело е инициирано от хирографарен кредитор, който няма право да насочва принудителното изпълнение срещу имот, който е несеквестируем по отношение на него. Такова право има само ипотекарния кредитор с ипотека именно върху този имот, като това право се упражнява чрез самостоятелно иницииране на изпълнително производство. Чрез присъединяването на ипотекарния кредитор към вече започнало изпълнително дело не може да се преодолява и заобикаля правилото за несеквестируемост на имуществото на длъжника по отношение на хирографарни кредитори. Последните нямат право да се удовлетворяват от осребряването на несеквестируем имот и ако същият бъде осребрен и след като се удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор, останалите след това суми отиват в полза на длъжника, а не служат за удовлетворяване на останалите кредитори според реда на предпочитание. В случая, вземането на взискателката Е.В., по чиято инициатива е образувано настоящото изпълнително дело № . по описа на ЧСИ Д. Николов срещу длъжниците М.К.-П. и Л.П. не е обезпечено по този начин, вземането й не попада в нито една от хипотезите на чл.445 ГПК, тя е хирографарен кредитор.  Привилегията на притезанието, възникнало от учредената върху жилището на длъжниците договорна ипотека, важи само по отношение на ипотекарния кредитор „Банка Д.“ ЕАД и не може да предостави на взискателката Е.В. права, които тя не притежава. Разпоредбата на чл.459 ГПК също не създава права за всикателката Е.В., които да изключват по отношения на нея приложимостта на чл.444, т.7 ГПК за процесното жилище, собственост на длъжниците, независимо от присъединяването на „Ю. Б.“ АД  като взискател по негова молба. За да бъде приложена нормата на чл.459 ГПК следва да има насочено изпълнение върху имущество на длъжника, което е секвестируемо за взискателя, по чието искане е образувано изпълнителното производство, а в случая при наличните по изпълнителното дело данни няма основание да се приеме, че върху процесния имот може да започне принудително изпълнение, с оглед установената несеквестируемост на процесния имот, съгласно чл.444, т.7 ГПК.

 

 

[1] Българско гражданско процесуално право, проф. Живко Сталев, Изпълнително производство, автор: Валентина Попова, С, 2012, стр. 1001.


Коментари


Все още няма коментари за “Несеквестируемо ли е единствено жилище, което е ипотекирано, но взискател по изпълнението не е ипотекарния кредитор?”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани