Проблеми на правото на собственост и недвижимите културни ценности

Правните въпроси и проблеми, касаещи недвижимите обекти – културни ценности са многопосочни и сложни, следва да бъдат разглеждани не само на плоскостта на политиките и законодателството за култура, а и в рамката на общите и важими и тук правни принципи и положения, касаещи собствеността. За това предмет на настоящия кратък анализ ще бъдат именно тези общи правни положения, а специалните норми на законодателството неминуемо ще бъдат маркирани, но подробно разгледани впоследствие.

Сега действащата Конституция, приета и влязла в сила през 1991г. прогласява и възстановява основни демократични принципи, касаещи правото на собственост. Частната собственост е прогласена от Конституцията за неприкосновена (чл. 17, ал.3 КРБ).

Освен това, конституционно разграничени са видовете собственост (чл. 17, ал.2 КРБ). До влизането в сила на сега действащата Конституция през 1991г., правото на собствеността е регулирано чрез особени форми на общонародна  и държавна собственост (съгласно Конституцията от 1947г.). С Конституцията от 1971г. формите на собственост са разширени на: държавна (общонародна), кооперативна, на обществените организации и лична (не частна). На практика частната собственост е забранена съгласно действащото до 1990г. законодателство, бидейки заменена с „лична“. Гражданите нямат право на частна собственост, а на лична върху имоти и вещи за задоволяване на своите потребности, която е в изрично определен обем в Закона за собствеността на гражданите (отм).

Неприкосновеността на частната собственост, която е действащо право днес, освен юридически е и важен политически акт особено в решителния момент, в който се приема Конституцията и се регламентират основните принципи и права на гражданите след дългогодишната забрана на частната собственост. В ал. 1 на чл. 17 КРБ се определя, че „правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона“ . Правото на собственост е очертано принципно в Конституцията. То не се разделя на видове, съобразно неговите носители, а се приема наличието на едно субективно абсолютно право, наречено право на собственост, чиято абсолютност и безспорност се гарантират. В ал. 2 на чл.17 се въвежда разграничение в правото на собственост, отчасти близко до съществувалото до 1944г. разграничение. Регламентират се два основни вида собственост – частна и публична. На първо място е поставена частната собственост, която принадлежи на всички правни субекти, а на второ място – публичната, която обхваща част от недвижимите вещи, принадлежащи на държавата и общините. Предназначението на публичната собственост е да задоволява обществените потребности от национално или местно значение чрез общо ползване. Режимът на обектите на държавната или общинската собственост се определя със закон, съгласно изискванията на чл. 17 ал. 4 КРБ. 1996г. влизат в сила Закон за държавната собственост  и Закон за Общинската собственост , които регламентират видовете собственост, притежавана от държавата и общините, но освен тук, норми относими към публичната собственост има и в отделни специални закони. Принудителното отчуждаване на частна собственост, масово практикувано до 1990г. въз основа на действащите тогава норми принципно и днес не е забранено, но още в конституционния текст  са определени ограничения и необходими предпоставки за извършване на принудително отчуждаване на частна собственост – само за важни държавни или общински нужди, само въз основа на закон, без да има друга възможност за постигане на съответната цел и само след предварително и равностойно обезщетение. Отчуждената частна собственост след това задължително следва да се превърне в публична.

Конституционно определени са основните обекти на публичната собственост, чрез изчерпателно посочване на групите вещи, които задължително се включват в публичната държавна собственост . Въведено е понятието изключителна държавна собственост, която посочва кои недвижимости влизат в тази категория, която е непроменяема. Съгласно конституционния текст е определено, че върху недвижимости, включени в публичната собственост, може да се учреди особен вид право на ползване – концесия. Съобразно този текст са приети Закон за концесиите за държавните имоти и е създадена отделна глава в закон за общинските имоти, касаещ отдаването на концесия на общински имоти. Този закон е от голямо практическо значение за управлението на културното наследство, защото се явява начин да се подобри управлението (като се комерсиализира) без държавата да губи собствеността и ролята си що се отнася до обекти на културно-историческото наследство за целите на туризма.

Освен конституционните текстове, касаещи собствеността,  трябва да бъдат взети предвид и решенията на Конституционния съд, които спомагат за точното прилагане, тълкуване и развитие на правото в тази област.

Въпросите и регламентацията относно собствеността върху недвижими обекти – културно ценности са изцяло подчинени на принципите установени с Конституцията, което означава, че недвижими културни ценности могат да бъдат собственост на различни правни субекти и държавата, че могат да бъдат както частна собственост, така и държавна.

Съгласно чл. 2, ал. 3 на Закона за културното наследство, културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.

Съгласно, добавения през 2011г. в ЗКН чл. 2а  културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост. Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито по реда на Закона за общинската собственост, са общинска собственост.

Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито от физически или юридически лица чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни способи и които не представляват публична държавна или общинска собственост, са частна собственост.

Независимо от правото на собственост върху недвижима културна ценност, държавата провежда политика на закрила и специална грижа за опазването и достъпа до културните ценности. Тази политика се реализира чрез набор от законови мерки, създаващи както различни режими за опазване на ценностите, така и механизми за контрол и държавна намеса.

Законови източници приложими тук са 9неизчерпателно изброяване): Закон за собствеността, Закон за концесиите, Закон за културното наследство, Наредба за обхвата, структурата и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности, приета с ПМС №45 от 25.02.2011г., Наредба №Н-2 от 6.04.2011г. за създаване, поддържане и предоставяне на информацията от автоматизирана информационна система „Археологическа карта на България“, издадена от министъра на културата,  Наредба №Н-3 от 3.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене Регистъра на движими културни ценности, Наредба №Н-4 от 11.12.2009г. за реда за водене на Регистъра на експерти по чл. 96, ал. 3 от ЗКН, Наредба №Н-6 от 11.12.2009г. за формиране и управление на музейните фондове, Наредба №Н-00-0001 от 14.02.1011г. за извършване на теренни археологически проучвания, Наредба №Н-00-0005 от 8.06.2010г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение и други актове.

Съгласно ЗКН – чл. 18, ал. 1 ЗКН, се създава орган – Националнен институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), който има статута на държавен културен институт с национално значение в областта на опазване на недвижимото културно наследство.

Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е държавен културен институт с национално значение с научноизследователски и експертни функции в областта на недвижимото културно наследство. Националният институт за недвижимо културно наследство може да създава филиали на териториален принцип.  Той е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на културата.

Съгласно ЗКН, правомощията и компетентността на  Националният институт за недвижимо културно наследство включва следните дейности:

•  подпомага министъра на културата при упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването на недвижимото културно наследство;
•  взаимодейства с културни институти, с научни и други организации в страната и в чужбина в областта на недвижимото културно наследство;
• провежда научноизследователска дейност по издирване и проучване на недвижимото културно наследство и методология в тази област;
•  изготвя комплексни оценки и научно мотивирани предложения за регистрация на недвижими културни ценности;
• предлага на министъра на културата да определи режимите за опазване на недвижимите културни ценности, изготвя проекти на планове за опазване и управление, становища за съгласувателна дейност, експертизи, планови задания, пилотни проекти и други по недвижимото културно наследство;
• извършва специализирано документиране на недвижими културни ценности и дигитализиране на наличната информация за тях;
•  поддържа Националния регистър на недвижимите културни ценности с национален архивен фонд и информационен център;
• създава, поддържа и развива автоматизирана информационна система за недвижимото културно наследство;
• осъществява и други правомощия, определени в закон.

Устройството и дейността на НИНКН се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Опазването на недвижимото културно наследство се регламентира в гл.5 на ЗКН – Опазване на недвижимото културно наследство, където се съдържат конкретните процедури по регистриране (идентифициране – издирване, изучаване, предварителна оценка и деклариране), прекатегоризиране и отписване от регистъра на недвижимите културни ценности. Самите процедури ще бъдат предмет на изложение и анализ в последваща разработка, в която следва да бъде изяснено и правното значение на регистрирането, определянето (класифицирането), категоризацията и конкретните приложими режими за опазване.