Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Запор на автомобил: правно значение и последици при прехвърлителни сделки с МПС с наложен запор

Запор на автомобил: правно значение и последици при прехвърлителни сделки с МПС с наложен запор

Недействителни ли са сделките със запорирани МПС, какви са правните последици за страните по разпоредителната сделка, за взискателя и длъжника по изпълнението?

Автор: адв. Д. Коруджиева, САК

Какви са значението и последиците за страните по прехвърлителна сделка със запориран автомобил е въпрос, който все по-често  бива поставян в практиката. Разбира се, най-напред следва да бъде отграничен от продажбата на краден (чужд) автомобил, защото макар и с наложен запор, автомобилът продължава да е собственост на длъжника. Също така трябва да се подчертае и несъвършенството на законовата уредба, касателно продажба на МПС – макар да се изисква нотариална заверка на подписите, то липсата на регистър, в който страните или нотариуса да могат да направят справка за наличието или липсата на запор по отношение на съответния автомобил /подобно на имотния регистър касателно недвижимите имоти и справките за тежести/, водят до съответните неблагоприятни последици.

Какви собствено са тези неблагоприятни последици, ще се опитаме да маркираме в следващия коментар по темата.

Налагането на запор върху движима вещ /напр. МПС/ е действие на съдебния изпълнител, с което се разпорежда, че съответната вещ на длъжника е предназначена за принудително изпълнение и се забранява на длъжника да се разпорежда с нея. Съгласно гражданския процесуален кодекс /ГПК/, взискателят – кредитор може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника /чл. 442 ГПК/. Т. е. при липсата на доброволно изпълнение на изискуем дълг и започването на изпълнителен процес по съответния законов ред за принудително събиране на дължимото вземане, то обект на изпълнение в процеса е цялото имущество на длъжника – всяка вещ /движима или недвижима/ и всяко вземане /за трудово възнаграждение/заплата и др./

/Изключение, разбира се, представляват т.н. несеквестируеми вещи, съгласно чл. 444 ГПК./

Когато принудителното изпълнение се насочва срещу движима вещ, каквато представлява автомобил, съгласно чл. 450, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител налага запор върху съответната движима вещ – с описване на вещта. Запорът обаче, може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.

От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност[1] да изменя, поврежда или унищожава вещта /чл. 451, ал. 1/. Тези последици настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/, когато изпълнението е насочено срещу вещ –  посочена в поканата.

Т.е.  с налагането на „запор“ на моторно превозно средство /МПС/, се цели запазване на физическата цялост на запорираната вещ и нейната принадлежност към имуществото на длъжника, поради което с налагането й се му забранява да се разпорежда с вещта, като същата се предава за пазене от длъжника по реда на чл. 469 от ГПК или на взискателя или трето лице- пазач, в случаите на чл. 470 от ГПК.

Съгласно чл. 469 от ГПК описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене и на длъжника, ако не бъде пренесена за продажба в магазин. В този случай длъжникът може да се ползва от нея само ако това не намалява стойността й. Съгласно чл. 470 от ГПК ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител. Пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява. Вещта се предава за пазене срещу подпис.

От горната законова уредба следва извода, че запорът лишава длъжника от правото да се разпорежда със запорираната вещ, но той остава неин собственик и обичайно вещта остава в негово държане. Лишаването на длъжника от държането на вещта се извършва при негов отказ да приеме вещта за пазене или по преценка на съдебния изпълнител. В този случай, вещта се изземва от длъжника и се дава за пазене на взискателя или на назначен от съдебен изпълнител пазач.

Т.е. накратко казано, след като е наложен запорът върху МПС, може да има две последици – ангажиране на наказателната отговорност на длъжника и пазач[2] на запорираната вещ по чл. 277, ал. 2 в случай, че продаде запорираната вещ и за евентуалния й купувач – относителна недействителност на сделката спрямо взискателя – кредитор по принудителното изпълнение. Запорът не води до нищожност на сделката, а само до относителна недействителност на сделката спрямо взискателя – кредитор по принудителното изпълнение. Недействителността не е абсолютна /по отношение на всички/, а само спрямо взискателя по принудителното изпълнение в рамките на конкретния изпълнителен процес.

Стана ясно, че извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ след запора са недействителни само спрямо взискателя, освен ако третото лице – приобретател, може да се позове на чл. 78 от ЗС [3] /чл. 452, ал.1 ГПК/. Стигаме до въпроса какви собствено са последиците за третите лица, евентуални купувачи на запорирана движима вещ – МПС? Последиците, съгласно горепосочения чл. 452, ал. 1 ГПК са наличието на относителна недействителност спрямо взискателя в изпълнителния процес /дело/, по което е наложен запора, освен ако третото лице – приобретател, може да се позове на чл. 78 от ЗС /чл. 452, ал.1 ГПК/. Т.е. изглежда, че решаващо става значението на предаване на владението на вещта, защото съгласно чл. 452, ал. 1 ГПК, дори да е извършено след налагане на запора, разпореждането, т.е. продажбата ще е действителна, ако третото лице – купувач може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността, тъй като при изпълнени условията на чл. 78 ЗС – се преодолява правото на взискателя да се удовлетвори от запорираната вещ[4]. Но, тъй като за прехвърлянето на автомобил се изисква, съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП договор с нотариална заверка на подписите, следва да се посочи, че налице е задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290, съгласно която[5] се приема, че при изменението на чл. 78, ал. 1 ЗС от 31.10.1997 г. се е въвело изрично изключение от правилото за придобиване на движими вещи чрез добросъвестно владение, ако са придобити възмездно от несобственик, щом за прехвърлянето на собствеността върху тях се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. С посоченото законодателно изменение е установено изрично ново изключение от правилото, че придобилият добросъвестно и възмездно владението на движима вещ става неин собственик. Това изключение е самостоятелно и отделно от изключението, предвидено в чл. 78, ал. 2 ЗС.

Според мотивите на ВКС, това същественото при изменението на чл. 78, ал. 1 ЗС от 31.10.1997г. е да се въведе изрично изключение от правилото за придобиване на движими вещи чрез добросъвестно владение, ако са придобити възмездно от несобственик, щом за прехвърлянето на собствеността върху тях се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. С това изключение противоречието между интереса на собственика и интереса на добросъвестния владелец, придобил владението от несобственик се решава в полза на собственика съобразно принципа „Nemo dat quod non habet“ или „никой не може да даде това, което няма“.

Mакар спрямо продавача на запорирана вещ и третото лице – купувач сделката да е валидна и действителна, третото лице може да организира адекватно защитата си, тъй като тази сделка може да бъде развалена, съгласно нормите на гражданското законодателство /чл. 189 – 192 ЗЗД[6]/. Така, съгласно чл. 189 от ЗЗД, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД[7]. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.

Относно последиците за взискателя – кредитор по изпълнителното дело, по което е наложен запора, следва да се има предвид, че тъй като по отношение на него сделката е недействителна, то изпълнението върху запорираната вещ може да бъде осъществено, но само при условие, че се намира във владение на длъжника. Ако обаче налице е предаване на вещта на купувача и той откаже връщането й, взискателят следва да установи по исков ред недействителността и да осъди купувача да предаде съответната вещ[8].

Освен всичко изложено, следва да се подчертае, че вписването на сделките и запорите в регистъра на КАТ не е свързано с противопоставимост на трети лица, защото регистрите на КАТ нямат такова значение[9], което, както посочихме по-горе от наша гледна точка представлява несъвършенство на правната уредба.

Накрая, тъй като в двуседмичен срок[10] от датата, на която е извършена продажбата, купувачът е длъжен да регистрира промяната на собствеността пред органите на КАТ, трябва отделно да бъде поставен въпросът за последиците и значението на отказа за регистрация на прехвърленото запорирано МПС, тъй като съгласно чл. 143, ал. 9 ЗДвП, промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган. Отказът подлежи на обжалване по реда на АПК, но следва да се подчертае, че регистрацията на промяната в собствеността не е елемент от фактическия състав на прехвърлителната сделка и в този смисъл не може да има отношение спрямо изложеното по-горе касателно прехвърлителни ефект и действителността на сделката между страните.

 



[1] Съгласно чл. 277, ал. 1 Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник – изпълнител върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея за ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева. Съгласно чл. 2 същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставен а му за пазене.

[2] Когато след запора вещта е оставен на длъжника, той става неин пазач – съгласно чл. 469 от ГПК описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене  и на длъжника /той продължава да е и собственик на вещта/.

[3] Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗС който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за други вещни права върху движима вещ. /Забел. Съгласно чл.144 ал.2 от Закона за движение по пътищата регистрираните в България превозни средства се прехвърлят с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. /

[4] Така и Попова., В, в Част четвърта, изпълнителен процес на Българско гражданско процесуално право, Сталев., Ж – девето издание, С, 2012, стр. 1021 и сл.: „В името на правната сигурност придобиването при условията на чл. 78 ЗС преодолява правото на истинския собственик на вещта. С още по-голямо основание то трябва да преодолее правото на взискателя да се удовлетвори от запорираната вещ. Недействителността на разпорежданията със запорирана вещ ще остане да важи, когато разпореждането е вън от приложното поле на чл. 79 ЗС (например отказ от правото на собственост) или пък когато условията на чл. 78 ЗС при конкретното разпореждане липсват (то е безвъзмездно или приобретателят е недееспособен, или не е получил владението на вещта).“

[5] Решение № 254 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев. Приема се, че по отношение на продажбата на автомобили е приложимо изключението от правилото за придобиване на движими вещи чрез оригинерния способ по чл. 78, ал. 1 ЗС, защото за прехвърлянето на собствеността се изисква нотариална заверка на подписите.

[6] Чл. 189. Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.

Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи.

Чл. 190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.

В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.

Чл. 191. Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.

Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.

Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които трети лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на плащането и разноските.

Чл. 192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.

Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица.

[7] Чл. 87 ЗЗД: Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

[8] Така и Попова., В, в Част четвърта, изпълнителен процес на Българско гражданско процесуално право, Сталев., Ж – девето издание, С, 2012, стр. 1021 и сл. Авторката отбелязва, че понеже „…правата на третото лице са непротивопоставими на взискателя, третото лице не може да се конкурира с него при разпределение на сумата, получена от продажба на запорираната вещ (арг. От чл. 135, ал. 4 ЗЗД). До такава конкуренция би могло да се стигне, когато третото лице упражни правата си по чл. 189 – 192 ЗЗД. Тази уредба не само обезпечава интересите на взискателя, но е от естество да въздържи третите лица от придобиване на запориран вещи“. Горното разбиране  следва да бъде подкрепено.

[9] Така и Попова., В, в Част четвърта, изпълнителен процес на Българско гражданско процесуално право, Сталев., Ж – девето издание, С, 2012, стр. 1021 и сл.:“ Особено остро стои въпросът в практиката с МПС, тъй като вписванията на сделките и запорите в регистъра на КАТ не е свързано с противопоставимост на третите лица, защото регистрите в КАТ имат само административно значение. За това и при тези движими вещи водещо е държането им ( с презумирано своене на възмездно придобитото). Съответно и обезпечителната мярка запор се налага по общия ред, като водещо е дали вещта е в държане на длъжника.“

[10] Чл. 145, ал. 1 и 2 ЗДвП.


Коментари


Все още няма коментари за “Запор на автомобил: правно значение и последици при прехвърлителни сделки с МПС с наложен запор”

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани