Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Проблеми на делбата на наследство/съсобственост

Проблемите на делбата на наследство са винаги актуален въпрос, доколкото наследяване и усложнения в самия процес възникват много често. В същото време, въпросът е комплициран от още един аспект – че почти винаги касае страни в близки и /или роднински връзки. В съдебната практика, често делата за съдебна делба са едни от най-бавните и продължаващи години. Едно от последните осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България е именно заради продължилото почти 10 години (9 години и 10 месеца) делбено дело (по жалба от 2005г. на Мария Фингер, българска гражданка, живееща в Германия: съдът в Страсбург приема, че има нарушение на чл. 6 §1 от ЕКПЧ (право на справедлив процес в разумен срок) и на чл. 13 (липса на ефективно средство за защита на нарушени права по ЕКЗПЧОС.

Изискването за „разумен срок“ по чл. 6 § 1 гарантира общественото доверие в правораздавателната система и защитава всички страни в съдебното производство срещу прекомерна забава.) Неслучайно в адвокатските среди е популярен анекдотът, за клиент, който се обърнал за съвет с думите: „Необходим ми е адвокат, само че млад.“ На въпроса: „Защо пък именно млад?“ – „Делото ми е за делба…ще продължи дълго“, а също и анекдоти, за делбени дела (действителни или не), продължили години, по които през време на висящността на делото починали самите наследници, които се делели съдебно, конституирали се техните наследници, после по същите причини се сменили и няколко адвокати… Но така или иначе, проблемът за бавното правосъдие, няма да бъде фокусиран тук, доколкото не е непосредствен предмет на настоящия коментар, макар да има отношение. Само ще спомена, че на базата на стотиците дела срещу България поради еднотипни нарушения на ЕКЗПЧОС Съдът в Страсбург издаде т.н. „пилотно“ решение срещу България с цел инициирането на законодателни мерки с цел подобряване и изпълнение на ЕКЗПЧОС касателно „бавното правосъдие“. (За първи път Европейският съд за правата на човека в Страсбург постанови „пилотно решение” срещу България през 2011г. За разлика от обикновените решения ,т.н. „пилотни решения” изискват държавата  да предприеме определени действия за решаване на системен проблем, установен с тях. Според решението от 10 май 2011г. България трябва да извърши  правни промени, във връзка с зачестилите  жертви на необосновано протакани съдебни процедури по граждански, административни и наказателни дела. Първото „пилотно решение” срещу България бе съобщено заедно с решенията на седемчленен съдийски състав по две дела – „Димитров и Хамънов срещу България“ и „Фингер срещу България“ (делбено)).

В този смисъл, с цел да се илюстрира ясно и достъпно възможните варианти на процедурата по делба правя следното кратко и коментарно изложение по проблемите на делбата на наследство. Относимите законови актове са, разбира се Законът за наследството, Законът за собствеността и ГПК, касателно процедурните правила.

Когато се открие наследството (т.е. след смъртта на наследодателя) и има само един наследник – цялото наследство преминава към него. Усложнения възникват, разбира се, когато има повече от един наследник, тъй като между тях се създава дялова имуществена общност като всеки един сънаследник има идеална част от собствеността на всяка вещ, част от наследствената маса. Съгласно закона за наследството, всеки един от наследниците може да поиска винаги делба на наследството, с която имуществената общност да бъде прекратена. Идеята на закона е, че никой не може да бъде в „принудителна съсобственост“, в този смисъл, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗН: Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя“, а съгласно чл. 34 от ЗС:“ Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта (напр. чл. 72 ЗС, разпоредби на ЗУТ или напр. общи части в сграда етажна собственост и т.н). Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява по давност“.

Важно е да се подчертае, че в делбата трябва да участват всички съсобственици (сънаследници), под страх от недействителност на делбата. Такава делба е нищожна и не поражда търсените правни последици.

Делбата като процедура може да се развие като доброволна и съдебна.

Доброволната делба е по същество договор между съсобственици (сънаследници), с който те се споразумяват свободно относно прекратяването на съсобствеността. Необходима е писмената форма с нотариална заверка и вписване, съгласно чл. 112 ЗС (форма за действителност).

Съдебната делба е процедура, развиваща се пред съд (районен съд по местонахождението на имота), приключва със съдебно решение. Производството протича в две фази – с произнасяне по въпросите между кои лица се извършва делбата, кои имоти следва да се включат в делбената маса и каква е частта на всеки от участниците. Във втората фаза се извършва самата делба и се решават въпросите за сметките между сънаследниците.

Процедурата по съдебна делба е регламентирана в ГПК, чл. 341 – 355. Производството започва с писмена молба от сънаследника, който иска делбата, до районния съд, заедно с приложени:

  • Удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
  • Удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
  • Преписи от молбата и приложенията за другите наследници;

В първото заседание по делото, всеки от останалите сънаследници може да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти, както и да възрази против правото на някой от сънаследниците да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Така също, в производството за делба е допустимо разглеждането на други преюдициални въпроси – оспорвания на завещания, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения, на произход, на осиновявания, както и на истинността на писмени доказателства.

С решаването на всички необходимо въпроси, приключва първата фаза на производството по съдебна делба с решение по допускане на делбата, съгласно чл. 344 ГПК. В решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, каква е частта на всеки сънаследник, както и ако се допуска делба и на движими вещи – по въпроса, кой от съделителите ги държи. В решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях може да постанови кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

Съгласно чл. 345 ГПК, когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица – от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителен протокол.

Във втората фаза, в първото заседание след допускане на делбата, сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Това е крайният момент за предявяването им в делбеното производство, като сметките трябва да бъдат ясно определени по основание и размер, заедно с доказателствата.

На основата на заключение на вещо лице и при спазване на разпоредбите на закона за наследството (напр. чл. 69, ал. 2 ЗНасл.: „Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан“; чл. 72: „При съставянето на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части по-малки от 3 декара, на ливадите на части по-малки от 2 декара и на лозята и овощните градини на части по-малки от 1 декар.“ и т.н.

Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Когато няколко съделители отговарят на тези условия и са предявили претенции (съгласно чл. 349, ал. 4 ГПК, искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК) за поставяне на имота в техния дял, предпочита са онзи, който предложи по-висока цена. За вземанията за уравнение на дяловете, заинтересованите страни могат да впишат законна ипотека.

Важно е да се има предвид, че имотът се оценява винаги по действителната му стойност. Когато уравнението на дяловете е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане. Едва след заплащането на паричното уравнение, заедно със законната лихва и в 6-месечния срок, съделителят, в чийто дял е поставен става негов собственик. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан, а да се възложи на друг съделител, който отговаря на посочените вече по-горе изисквания ( по чл. 349, ал. 2 ГПК) и е направил искане за възлагане в срока по чл. 349, ал. 4 (най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК), ако той заплати цената веднага, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно квотите им.

Съгласно чл. 350 ГПК, съдът съставя разделителен протокол, като призовава страните за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол.

Важно е да се подчертае, че решенията по чл. 346 ГПК (за сметките между сънаследниците), по чл. 348 ГПК (публична продан на неподеляем имот), чл. 349 ГПК (възлагане на неподеляемо жилище) и чл. 350 ГПК  (разделителния протокол) подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най-късното решение. Едва след като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий. Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.

В ГПК е предвидена възможност за изкупуване от съделител. Съгласно чл. 354, ал. 1 ГПК, когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите може да го изкупи при условията на чл. 505 , ал. 2 ГПК („Съпругът недлъжник може да осуети проданта, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот – до деня, предхождащ деня на проданта, внесе по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ според определената цена за продажба в магазин, съответно от цената на имота. Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена.“)

Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на чл. 354, ал. 1, посочени по-горе, се извършва нова продан само между тях и при първоначална цена – предложената най-висока при първата продан, тя продължава една седмица и се извършва по общите правила. Ако и при тази продан никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан.

Това е кратко изложение на уредбата на делбата. В заключение, следва да се подчертае, че с извършване на делбата се прекратява имуществената общност между съделителите, всеки от тях става изключителен собственик само на това, което е получил в дял като правата върху общото имущество, които са били налице до този момент престават да съществуват, а за всеки сънаследник възниква изключително право на собственост върху имота, включен в неговия дял, което представлява всъщност конститутивното действие на делбата.


Коментари


7 коментара за “Проблеми на делбата на наследство/съсобственост”

Преди 26 години баща ми прехвърли на мен и на брат ми по 1/2 идеални части от закупена от дядо ми и чичо ми къща, която е калкан на тази , в която живееха брат ми и родителите ми. Семейството на брат ми живееше при родителите ми в другата половина на къщата, чиято собственост е само на баща ми. Преди 15 години брат ми оправи другото жилище /т.е. половината от цялата идеална част на парцела и къщата, включително и моята собственост – 1/2/ и се нанесе там със семейството си, без да иска разрешение. Преди 9-8 години и двамата ми родители починаха. Полагахме грижи и двамата. Ние с брат ми сме единствените наследници. Той ползва целия имот, но не ми позволява да го продавам, като уклончиво казваше, че ако намеря подходящ купувач, тогава ще прехвърляме дяловете си и ще пристъпваме към делба. Преди два дни, след уговорки, той отвори входа, който използва като склад,купувачите я огледаха, харесаха и като стана въпрос за сделка си замълча пред тях, и тъй като са благонадеждни сега ми протаква нещата и иска да ме изнудва, за което безкрайно се притеснявам, защото не съм искала да стигам до съд с брат си.

Майка ми е вдовица,и през 1994 година ми прехвърли нейния дял от апартамента срещу гледане и издръжка.Двете живеем в този апартамент.Сестра ми,която живее от 1970 година в София,не пожела да участва в този акт ,притежава по закон 1/6 от този апартамент но настоява да й заплатя 50% от цената на целия имот..Какви са шансовете ми при евентуална съдебна делба?Отменена ли е публичната продан при такъв вид неуредени делби след втора фаза?

При бракоразводно дело ако единият от съпрузите предяви желание за делба на покъщнината, но без да има доказателства за закупени такива има ли право на половината от тях при наличието, че са закупени от трети лица по фактура?

Ако 19 години от брака аз, съпруга ми и двете деца, от които едното е на 13 г. а другото на 18г. сме живели в апартамент, който е притежание на родителите на съпруга ми и съпруга ми от 1г. живее с друга жена в случай на развод аз мога ли да предевявам искания за този апартамен в случай, че няма къде другаде да живеем с децата.

Здравейте!Как да принудим съсобствениците на идеални части ,от наследствен дял да дадат съгласието/или несъгласието си/,за да може да ги продадем на 3-то лице?Те се крият и не може да им се връчи нотариална покана….

Здравейте! Имам към вас два въпроса:
1. Аз съм един от наследниците на имоти (дворно място, земеделски земи и имоти в регулация). Част от земеделските земи са продадени от другите наследници, без да е извършена делба, с уговорката че останалите са мое притежание. Какво трябва да направя, за да си изкарам документ за собственост за тях.
2. Какъв е редът за узаконяване на имот, за който неможе да се изкара скица, защото няма кадастрален план на местността.
Благодаря!

Баща ми почина и аз и втората му съпруга сме наследници. Баща ми е придобил имот /апартамент / преди брака с втората си съпруга с която живя 28 години. Първата съпруга на баща ми е починала през 1987 г.
През 2003 г. имота е дарен на сина на втората му съпруга , като той не е син на баща ми.
Какъв дял имам от това наследство?

Напишете коментар




Последни статии


Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани