Относно отговорността за неизпълнение на съдебно решение по АПК

Относно отговорността за неизпълнение на съдебно решение по АПК

Автор: адв. Даниела Симеонова-Коруджиева

В АПК е налице специална разпоредба предвиждаща наказание за неизпълнение на актове на съда:

Чл. 304. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност.

Както и специален процесуален ред за налагане на наказание при неизпълнение на съдебни актове:

Чл. 306. (1) В случаите на нарушения по чл. 304 актове за установяването им не се съставят.

(2) Наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице.

(3) Преди налагане на наказанието на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства. Наказващият орган може да събира и други доказателства.

(4) Препис от разпореждането се връчва на нарушителя.

(5) Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в 7-дневен срок от връчването му.

(6) Съдът решава делото по същество. Решението му не подлежи на обжалване.

Този ред е от особено значение особено в случаите, когато административен орган не изпълнява съдебно решение – например за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ, при не издаване на документ, въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение и пр. Като тази отговорността е лична, глобата се налага не на органа, а на конкретния човек, физическото лице, което не изпълнява решението [1].

В правната теория се приема, че административнопроцесуалните нарушения пречат на реализацията на редица жизненоважни права и законни интереси на гражданите и организациите [2]. Това действително е така, затова улеснения процесуален ред за установяване и наказване на конкретно длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт следва да се приветства.

Компетентен да установи и накажа е съответния съд, чиито акт не е изпълнен в рамките на производство по чл. 304 и 306 АПК, след сезиране за неизпълнението на съдебно решение. Следва образуването на преписка, в рамките на която на уличеното длъжностно лице се дава възможност да представи писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства за своите твърдения. Съдът може да събира и други доказателства. Ако се прецени, че длъжностното лице виновно не е изпълнило задълженията си, с разпореждане от едноличен съдия му се налага глоба. Размерът на глобите е между 200 и 2000 лева (Чл. 304. (1)). При неизпълнение, което е повторно – съгласно чл.304 ал.2 от АПК – се налага глоба от по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност: (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност [3].

За да е налице повторност, следва да е изтекла една седмица от срока за изпълнение на съдебния акт [4]. Според пр. 1 на ДР на АПК повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение [5].

Според правната теория, за да е налице обективна невъзможност следва да са налице обстоятелства, при които длъжностното лице да не е в състояние да се произнесе поради обстоятелства, свързани с личността му – болест, отпуск и подобни [6].

Т.е. при налагане на наказание за не изпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт не е предвидена отделна установителна фаза, но за това пък предполагаемия извършител бива уведомен за откриване на производството и за възможността в 14-дневенс рок да представи обяснения и възражения, така също могат да бъдат събрани и други доказателства. Наказанието с е налага с разпореждане от председателя на съда, издал неизпълнения акт [7]. Препис от разпореждането се връчва на нарушителя. То подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в 7-дневен срок от връчването му. Съдът решава делото по същество. Решението му не подлежи на обжалване.

[1] Хората не знаят, че могат да искат санкции за неизпълнение на Решение – съдия Елена Златинова в „Правен свят“, Веселинова., М. (http://legalworld.bg/13724.horata-ne-znaiat-che-mogat-da-iskat-sankcii-za-neizpylnenie-na-reshenie.html) (20.10.2016)

[2] Тодоров., Иван, С, 2006, в Коментар на АПК, дял шести, Административни нарушения и наказания, стр. 506 и сл.

[3]  Съдия Ел. Златинова, цит.  по-горе: „Само че досега нито един гражданин не е поискал от съда да наложи такава глоба, която иначе изглежда напълно способна да депресира който и да е арогантен чиновник.“ (http://legalworld.bg/13724.horata-ne-znaiat-che-mogat-da-iskat-sankcii-za-neizpylnenie-na-reshenie.html) (20.10.2016)

[4] Тодоров., Иван, С, 2006,  в Коментар на АПК, дял шести, Административни нарушения и наказания, стр. 510 и сл. „Изключително засилена е санкцията при повторност на неизпълнението – по 500 лв. з авсяка седмица на неизпълнението. За да е налице повторност, следва да е изтекла една седмица от срока за изпълнението на съдебния акт.“

[5] Така и в Лазаров., К, Тодоров., И. Административен процес, С, 2009, стр. 345;

[6]  Тодоров., Иван, С, 2006,  в Коментар на АПК, дял шести, Административни нарушения и наказания, стр. 510;

[7] Цит. съч. стр. 348.