Актуални практически аспекти на бежанското право и в контекста на ситуацията в Украйна
Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева
Тъй като сме изправени пред безпрецедентна бежанска ситуация в Европа следва накратко и с изцяло практически фокус да изложим основните и значими аспекти на бежанското право, приложимо в България и в контекста на случващото се в Украйна.
Конвенция за статута на бежанците (Женевска конвенция)[1] от 1951 г., в сила за Република България от 10 август 1993 г., Обн., ДВ, бр. 88 от 15 октомври 1993 г.;
Протокол за статута на бежанците (Нюйоркски протокол) [2]от 1967 г., Ратифициран със закон на Народното събрание от 22 април 1992 г. – ДВ, бр. 36 от 1992 г.; допълнен със закон на Народното събрание от 1 април 1993 г. ДВ, бр. 30 от 1993 г. В сила за България от 12 май 1993 г.
Регламент (ЕС) № 604/2013 (Дъблински регламент)[3] на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство;
Директива 2011/95/ЕС (Квалификационна директива)[4] на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила;
Директива 2013/32/ЕС (Процедурна директива)[5] на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила;
Директива 2013/33/ЕС (Приемателна директива)[6] на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила;
Директива 2001/55/ЕО (За временна закрила)[7] на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием;
Закон за убежището и бежанците[8], в сила от 01.12.2002 г.; и АПК;
Компетентен орган в България е Държавна агенция за бежанците[9] към Министерския съвет.
В настоящата ситуация от особено значение е Директивата за временна закрила (Директива 2001/55/ЕО (За временна закрила) на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила). Това е така, за щото още на 3 март 2022 г. и в рамките на компетентността си Европейският съвет взе решение[10] за въвеждане в действие Директивата за временна закрила по отношение на украинските граждани, които влизат на територията на държави-членки на Европейския съюз.
Задействането на прилагането на Директивата за временна закрила (Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г.) е посредством решение за изпълнение на Съвета за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от същата Директива като по този начин се въведе временна закрила в съответствие с разпоредбите й.
Решението е публикувано на 4 март 2022 г. в Официалния вестник на ЕС[11].
Решение на Министерски съвет за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на националния план за действие при временна закрила в РБ е внесено[12] и прието на 10 март 2022 г., но понастоящем не е публикувано в Държавен вестник, което е пречка за влизането му в сила.
До влизането му в сила, което ще се случи след публикуването му, следва да се прилага редът установен в Закона за убежището и бежанците, което налага необходимост от индивидуални производства. Което е много неподходящо в настоящата ситуация, в която действително огромни маси от хора имат нужда от бързо и ефективно предоставяне на закрила. Каквато е именно целта на Директивата за временната закрила. Тази директива именно е инструмент, който дава възможност големи групи бягащи от война да получат автоматично закрила в ЕС, без да се налага да подават индивидуални молби за международна закрила по реда на националното законодателство.
С влизането в действие на Директивата за временна закрила се дава възможност всички украински бежанци да получат достъп до права на територията на държавите-членки на ЕС.
Т.е. условието украинските бежанци да получат и да се възползват от правата, които им дава временната закрила е влизането в сила на решението на МС от 10 март 2022 г. Непубликуването му своевременно препятства упражняването на правата, които биха имали и въобще уреждането на основни аспекти на живота им в България. Това е сериозна практическа трудност, защото с влизането си хората искат да изпълнят законовите си задължения да се регистрират и да им бъде издадена регистрационна карта, с личен номер на чужденец, която се явява необходим документ за упражняване на правата им като например правото на труд и др.
Както стана ясно, временната закрила е предоставена за всички граждани и постоянно пребиваващи в Украйна. След влизането й в сила (след публикуване на Решението на МС) е необходимо издаването[13] на Регистрационна карта за срока на закрилата (понастоящем 1 година с възможност за удължаване) от Държавната агенция за бежанците при МС чрез някое от териториалните й поделения.
До влизането в сила на решението на МС, ДАБ следва да образува индивидуални административни производства за търсещите закрила, което както се посочи е твърде затрудняващо самата администрация, предвид големия брой хора имащи нужда от закрила в момента.
Затова към момента адвокати и представители на НБПП и други неправителствени организации съветват бежанците от Украйна да изчакат обнародването на решението на МС с правилата за регистрация в България като лица под временна закрила вместо да подават индивидуална молба за предоставяне на международна закрила в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците.
До издаването на регистрационна карта за временна закрила има няколко други подробности, които следва да се уточнят накратко:
Европейската комисия е издала оперативни насоки[14] (указания) към граничните полицейски органи на държавите-членки на ЕС с цел улесняване на преминаването на границите и облекчаване режима на влизане за бежанците от Украйна.
Влизането е с някой от следните видове документи: биометричен паспорт, паспорт, лична карта, шофьорска книжка, удостоверение за раждане (за деца под 14 години).
Поради извънредната ситуация допуска се и влизането с някой от посочените документи с изтекла валидност, както и с друг документ, ако не разполагат с никой от посочените по-горе, например удостоверения, дипломи, карти, трудови книжки, документи за собствености др.;
Допускат се и хора, които не разполагат с никакви документи за самоличност след извършването на проверка от гранична полиция по реда на Шенгенския визов кодекс. Законът за убежището и бежанците също не изисква притежаването на документ за самоличност за да се влезе в България, като достатъчно е да се направи изявление за търсене на закрила пред надлежен орган на власт.
Допуска се и влизане в България с личен автомобил, независимо дали има или няма сключена международна застраховка.
Допуска се и влизане в България с домашни любимци, независимо дали имат идентификация с чип, паспорти или ваксинационен сертификат. Съответните български органи са приели улеснена процедура за тези случаи.
Чужденците, ползващи се от временна закрила, имат право:
– да останат на територията на Република България;
– на труд и професионално обучение;
– на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост;
– на социално подпомагане;
– на медицинска помощ при спешни състояния; А лицата от уязвима[16] група имат право на пълно медицинско обслужване като българските граждани;
– свободно да се завръщат в държавата си по произход;
–децата имат право на безплатно образование и детска градина;
На чужденците, ползващи се от временна закрила, писмено се предоставя информация на разбираем за тях език за правилата относно временната закрила.
[1] https://legislation.apis.bg/doc/3805/0
[3] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32013R0604
[4] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32011L0095
[5] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32013L0032
[6] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A32013L0033
[7] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A32001L0055
[8] https://lex.bg/laws/ldoc/2135453184
[9] https://www.aref.government.bg/bg/taxonomy/term/7
[10] РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/382 НА СЪВЕТА
от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрилна
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32022D0382
[11] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32022D0382
[13] Чл. 41 ал. 1 т. 5 Държавната агенция за бежанците издава: регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила – за срока на закрилата;
[14] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=OJ%3AJOC_2022_104_I_0001&qid=1646422292305
Осигуряване на оперативни насоки за управление на външните граници с цел улесняване на преминаването на границите между ЕС и Украйна
(2022/C 104 I/01)
[15] Чл. 39 ЗУБ
[16] Т. 17 ДР на ЗУБ: „Лица от уязвима група“ са малолетните или непълнолетните, непридружените малолетни и непълнолетни, хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.“
Коментари
Все още няма коментари
за “Актуални практически аспекти на бежанското право и в контекста на ситуацията в Украйна”