Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

АБСОЛЮТНА ДАВНОСТ ПРИ АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

Автор: адв. Коруджиева, САК

Относима уредба: Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), Наказателен кодекс (НК), Наказателно-процесуален кодекс (НПК)

 

Изключително сложни и комплицирани са въпросите, свързани с давността и сроковете при административните наказания, както поради това, че уредбата в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Наказателния кодекс (НК), съответно и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложими на осн. чл. 84 ЗАНН, така и защото в правната доктрина има разнопосочни становища по въпросите, касаещи погасяването на административнонаказателната отговорност.

Следва да се отбележи, че както в гражданското право, така и в наказателното, институтите касаещи давността са предвидени от законодателя най-вече с оглед правната сигурност, а по отношение на налагането на наказание и с идеята, че то следва да е своевременно, така щото да може да се изпълнят целите на наказанието. Наказание, наложено твърде дълго време след извършване на нарушението не може да изпълни целите на наказанието, (една от които е превенцията) и прави същото самоцелно и репресивно.

В наказателно-правната теория, е установено, че с изтичането на предвиден в закона давностен срок е налице погасяване на правото за осъществяване на наказателно преследване по силата на закона, без да е необходим формален акт на държавен орган. Правната невъзможност за упражняване на съответните права възниква в момента, в който съответният юридически факт, предвиден в НК като основание за погасяването, е проявен в действителността.

Правните основания за погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание, са уредени в чл. 79, ал. 1 НК:

1. когато деецът умре,

2. когато е изтекла предвидената от закона давност и

3. когато е последвала амнистия.

В правната доктрина се поставя и въпросът дали изобщо погасителната давност е приложима при налагането на административни наказания. От наша гледна точка,  след като абсолютна давност е предвидена и за най-тежките престъпления по НК [1](с изключение на престъпленията по гл. 14 НК) е логично и справедливо, институтът на абсолютната давност да е приложим и при случаите на административни нарушения.

За това по-долу ще направим преглед на уредбата – касателно състави по НК и касателно административни нарушения.

В наказателното и наказателно-процесуалното право институтът на давността е регламентиран в чл. 79 от НК и чл. 24, ал. 1 т.2-5 НПК. Така, съгласно чл. 79, ал. 1, т.2  от НК наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват, когато е изтекла предвидената в закона давност. В чл. 80, ал. 1 от НК , т. от 1-4 са регламентирани давностните срокове за деянията, съобразно тежестта на предвидените наказания, а в т.5 законодателят определя срокът от две години за всички останали случаи. Съгласно ал. 3 давността започва от довършване на престъплението, а съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл. 81, ал. 3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по чл. 80.

Наложеното наказание не се изпълнява, съгласно чл. 82, ал. 1 когато са изтекли две години за всички случаи извън изброените изчерпателно в чл. 82, ал. 1, т. 1-4.

Съгласно чл. 4 на чл. 82 независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 1. Разпоредбата на чл. 4 обаче не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство (тогава вече следва да важат правилата на изпълнителния процес и евентуално прекратяване на изп. производство на основание чл. 225, т. 7, вр. чл. 168, т. 3 ДОПК [2]).

Съгласно чл. 81, ал. 3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по чл. 80.

Т.е. когато говорим за случаи извън т.1-4 на чл. 80, ал. 1 – всъщност говорим за две години + още 1/2    от срока или общо три години от извършването на деянието съгласно смисъла на чл. 80, ал. 3 НК.

Уредбата на давността касателно изчисляването на сроковете  при административното наказване е регулирана в ЗАНН, като съгласно чл. 84 ЗАНН за неуредените въпроси следва да се прилага НПК. В ЗАНН давността се регулира на две места – в чл. 34 и в чл. 82 ЗАНН. С оглед на посочените разпоредби следва да се подчертае разликата между погасяване по давност на възможността наказващия орган да наложи наказание и погасяване по давност на възможността да се изпълни наложеното наказание.

Погасителните основания, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН, а именно:

Чл. 34. (1) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:

а) нарушителят е починал;

б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;

в) това е предвидено в закон или указ.

Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ – две години.

(2) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.

(3) Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

касаят погасителни основания, настъпили преди влизане в сила на съответния акт на наказващия орган.

Основанията, визирани в чл. 82 от ЗАНН, а именно:

Чл. 82. (1) Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:

а) две години, когато наложеното наказание е глоба;

б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.

(2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

са основания, които са настъпили след влизане в сила на съответния акт, с който е наложено наказание за извършено административно нарушение.

Регулацията на режима на погасителната давност, съгласно чл. 82 ЗАНН разкрива аналогична уредба на режима, съгласно НК. Така, ако са изтекли две години когато е наложено наказание глоба и давността не е била прекъсвана и е изтекла административното наказание не следва да се изпълнява.

Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

С оглед разглежданата проблематика, важна е разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН: Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.

С оглед изложеното до тук, възниква въпросът до кога съдът може да се произнася, когато е налице обжалване на наказателно постановление и производството е в съдебна фаза. Въпросът е изключително важен в практиката, защото когато налице е производство със спазени срокове по чл. 34 ЗАНН, касаещи погасителни основания, настъпили преди влизане в сила на съответния акт на наказващия орган, то при течаща съдебна фаза, възниква въпросът приложими ли са давностните срокове по НК, касаещи абсолютната давност.

Според  Лозан Панов и Ралица Илкова [3]‚ в съдебната фаза на производството съдът може да се произнася законосъобразно по въпросите относно авторството, виновността и отговорността на дееца до изтичане на давностния срок по чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 334, т.4.вр. с чл. 24, ал. 1, т.3 НПК вр. с чл. 80, ал. 1 , т.5 НК, считано от датата на извършването им.“ В този смисъл, на въпрос, от кога следва да тече абсолютната давност за наказателно преследване, то съгласно чл. 84 ЗАНН [4], давността в този случай тече от датата на извършване на нарушението.

Нещо повече, според авторите цитирани по-горе [5], тъй като институтите на спиране и прекъсване на преследваческата дейност не са регламентирани в ЗАНН, то приложението им е изключено в административнонаказателното производство.

Изключително важен и също така нееднозначно решаван в практиката е въпросът касаещ приложението на института на давността по отношение на юридическите лица. Въпросът се коментира и в „Процесът по ЗАНН“ [6]. Всъщност, оказва се, че спорен е и самия въпрос имуществената санкция, налагана на юридическите лица представлява ли административно наказание. В основата е проблемът в основанията за търсене на отговорност: така, касателно физическите лица, ЗАНН, в чл. 6 регламентира, че основание за търсене на административнонаказателна отговорност на физическите лица е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.  Касателно юридическите лица, чл. 83 ЗАНН определя основанието като неизпълнение на задълженията към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност“.

В заключение, може да се обобщи следното: въпросите, подробно коментирани по-горе са действително сложни и противоречиви, а факт е, че регламентацията им не е изрична и недвусмислена в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Една прецизна уредба на материята би внесла необходимата доза яснота в прилагането както на института на давността, така и касателно неговата приложимост спрямо юридически лица.



[1] Така и Панов., Л. Илкова., Р, процесът по ЗАНН, с, 2009, стр. 240 и сл.

[2] Чл. 168 ДОПК Публичното вземане се погасява:

1. когато е платено;

2. чрез прихващане;

3. по давност;

4. при опрощаване;

5. при смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;

6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;

7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.

Чл. 171 ДОПК (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

(2) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

[3] Цит. Съч. стр. 247 и сл.

[4] Чл. 84 ЗАНН: Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

[5]  Цит. Съч, стр.248 и сл.

[6] Цит. Съч., стр. 241 и сл. Авторите приемат, че правилата за давността следва да са общовалидни.


Коментари


Един коментар за “АБСОЛЮТНА ДАВНОСТ ПРИ АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ”

Здравейте,
връчено е наказателно постановление през май 2014, а наказателното постановление е издадено ноември 2011
това означава ли че е изтекъл давностния срок

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани