Престъпления срещу интелектуалната собственост. Нарушаване на авторски и сродни права. Кога е адекватно да се търси защита по наказателноправен ред при нарушение по ЗПСП и кога по гражданскоправен.

Престъпления срещу интелектуалната собственост. Нарушаване на авторски и сродни права. Кога е адекватно да се търси защита по наказателноправен ред при нарушение по ЗПСП и кога по гражданскоправен.

Автор: адв. д-р Даниела Симеонова-Коруджиева, САК

Много често носители на авторски права, след като констатират нарушение, предпочитат да отнесат въпроса до Прокуратурата на Република България, смятайки че това е най-адекватният начин правата им на автор да бъдат защитени. В някои случаи може да е така, но в по-голямата част – не е.

Защо наказателноправния ред е предпочетен тогава? Една от основните причини е, защото е безплатно. После, защото тежестта по събиране на доказателства се прехвърля върху органа. Най-често на този етап жалбоподателите не си ангажират адвокат, не се консултират по правния въпрос, не са наясно и какво могат да постигнат по този ред. Убедени, че „държавата“ трябва да им защити авторските права, носителите им рядко проучват въпроса и механизмите, който специалният закон – ЗАПСП предпоставя за защита пред съдилищата в Република България.

За нарушения на авторското право може да се носи гражданска, административна и наказателна отговорност. Всъщност защитата на правата на авторите може да се осъществи най-адекватно по гражданскоправен ред – това означава водене на дело, състезателен процес по реда на ГПК. По наказателно правен ред може да се постигне налагане на наказание на конкретния извършител на престъплението. Обезщетяване на вредите – имуществени или неимуществени или на пропуснати ползи – от нарушаването на ЗАПСП е винаги гражданскоправен въпрос. Практиката на съда, когато се произнася по граждански иск за обезщетение в наказателния процес и в гражданския процес е твърде различна.

Също така следва да се има предвид и какви собствено са съставите на престъпленията против интелектуалната собственост и дали нарушението в един конкретен случай изпълва състав на престъпление по НК.

Съгласно чл. 172а който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

Деянието се състои в записване, възпроизвеждане, разпространяване, излъчване или предаване, или използване по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право. За да е налице престъпление по чл. 172а НК трябва да е извършено някое от посочените действия на произведение, защитено по ЗАПСП и да е сторено без съгласието на носителя на съответното право. Тези елементи следва да са налице кумулативно.

В чл. 18 ал. 2 от ЗПСП са изброени различни начини на използване на произведение:

1. възпроизвеждането на произведението;
2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
3. публичното представяне или изпълнение на произведението;
4. излъчването на произведението по безжичен път;
5. предаването и препредаването на произведението по кабел;
6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
7. превеждането на произведението на друг език;
8. преработката и синхронизацията на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;
9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;
10. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
11. вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.

Използване от т. 3 до т. 8 включително е налице и когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.

Т.е. при кумулативното наличие на посочените предпоставки и след надлежното им доказване пред съда, ще се постигне наказание на дееца и предметът на престъплението иззет в полза на държавата и унищожен.

Какво може да се постигне по гражданскоправен ред: обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът е длъжен по закон (чл. 95, ал. 4 ЗАПСП) да определи справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Също така по гражданскоправен ред може да се постигне: установяване факта на нарушението; преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване; изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по чл. 72 ЗАПСП или базите данни по глава единадесета „а“, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите; изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения; да му бъдат предадени вещите по т. 3; разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Т.е. от гледна точка интереса на носителя на авторското право, ще е налице пълно установяване на факта на нарушението със съдебно решение, преустановяване на нарушението, разгласа и надлежно обезщетяване на всички вреди и пропуснати ползи.

Разбира се, това, което възпира гражданите да предприемат стъпки по този ред, е че производството е по реда на ГПК, т.е. състезателен процес, че се дължи редовна държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, че най-вероятно ще е необходимо ангажиране на адвокат с оглед надлежното водене на процеса. При уважаване на иска ищецът има право на направените разноски.

По административнонаказателен ред се наказват маловажните деяния и тези, които не съставляват престъпления по НК, а административни нарушения. Съставите на административни нарушения са изброени в чл. 97 ЗАПСП[1], като установяването на нарушенията, издаването на АУАН и НП, обжалването на НП и изпълнението на наказанията (глоба или имуществена санкция) е по реда на ЗАНН от органа, на който това е възложено от министъра на културата.

[1] 1. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. и доп., бр. 99 от 2005 г.)  възпроизвежда или разпространява видеоносители с възпроизведени на тях филми или други аудио-визуални произведения, изпълнения, записи на филми или други аудио-визуални произведения;

2. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм. и доп., бр. 99 от 2005 г.) възпроизвежда или разпространява звуконосители с възпроизведени на тях произведения, изпълнения или звукозаписи;
3. организира, независимо по какъв начин, публично прожектиране на филми и други аудио-визуални произведения;
4. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г.) предоставя звукозаписни или видеозаписни услуги на други лица с цел изготвяне на единични копия от произведения или други обекти, защитени от този закон;

4а. (нова – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)  организира публично изпълнение на произведения на живо;

5. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) използва чрез публично изпълнение на запис произведения, записани изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения, радиопрограми или телевизионни програми;

5а. (нова – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) организира публично представяне на произведение;

6. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) излъчва по безжичен път, предава или препредава по кабел произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения или радио- или телевизионни програми;
7. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., доп., бр. 99 от 2005 г.) издава, възпроизвежда или разпространява издадени произведения;
8. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г.) притежава компютърна програма, като знае или има основание да предполага, че това е незаконно;
9. (нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 99 от 2005 г.) възпроизвежда, съхранява в паметта на компютър, разпространява или използва по друг начин компютърни програми;
10. (нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г.) възпроизвежда или разпространява произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти, фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
11. (нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 77 от 2002 г.) използва неправомерно произведение по чл. 3, ал. 1, т. 6 и 8;
12. (нова – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) запаметява под цифрова форма в електронен носител филми или други аудио-визуални произведения, музикални произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио-визуални произведения;
13. (нова – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) предлага по безжичен път или по кабел достъп на неограничен брой лица до произведението, обекта по чл. 72 или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;