Адвокат Д. Симеонова-Коруджиева - правни консултации и юридически услуги

Авторски права и трудово правоотношение. Авторски права и договорът за изработка.

Съгласно постановките на ЗАПСП (в сила от 1993г.), чл. 5: автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон. Въпросът е, кои са тези случаи? Също така, законът изрично разграничава фигурите автор и носители на авторски права.

Авторското право възниква автоматично със създаване на произведението. Не е необходимо каквото и да било регистриране или удостоверяване от административен или друг орган. Авторското произведение се закриля от закона докато авторът е жив плюс 70 години (чл. 27. (1) ЗАПСП: Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.

(2) При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.)

При компютърните програми, създадени в рамките на трудово правоотношение – 70 години след разгласяване на програмата, съгласно чл. 28а на ЗАПСП.

Съгласно хипотезата на нормата на чл.14 ЗАПСП,  ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя. Трябва да се има предвид, че тази постановка визира само случаите на създаване на компютърна програма в рамките на трудово правоотношение. Когато става дума за друг вид защитено по ЗАПСП произведение нещата стоят по друг начин: чл. 41 ЗАПСП 41, ал.1 (в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго. Става дума за имуществените права за използване на произведението. Законът не позволява работодателят да получи обаче неимущественото авторско право, а именно – да се нарече автор на произведението. Това е важимо и за компютърните програми. Съгласно закона, работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност.

Когато възнаграждението на автора по времето, през което е създал произведението по ал. 1, се окаже явно несъразмерно на приходите, реализирани от използването на произведението, авторът може да поиска допълнително възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

Много важно е да се подчертае, че произведението трябва да е създадено именно в изпълнение на трудови задължения, а не просто във времевите рамки на съществуване на трудово правоотношение. Също и не маловажната подробност, че при трудовото правоотношение правата за работодателя възникват по силата на закона, то те ще имат продължителност не 10 години, а всъщност през цялото времетраене на авторското право. Също така, законът позволява (съгласно чл. 41, ал.2 ) да бъде уговорено друго, доколкото не са нарушени изрични императивни правни норми. Ако такива бъдат нарушени, то тяхното нарушаване влече нищожност, поради противоречие със закона. Важно е авторите да обърнат внимание на тази възможност, с оглед на това интересите им да бъдат защитени по най-добрия начин и в рамките на закона – с договор.

Много близка е уредбата касаеща създадените произведения по договор за изработка или поръчка. Съгласно чл. 42 ЗАПСП, авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго.

Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано. Стриктното тълкуване води до извода, че за друга цел, ако тя не е била уговорена използването без изрично разрешение е недопустимо.

В договора уреждащ отношенията между страните е важно да се прецизират всички елементи, касаещи използването на имуществените авторски права. Законът позволява страните да предвидят друго, различно от установената законова хипотеза в чл. 42.

Тук трябва да се подчертаят някои специфики относно характера на този договор – в доктрината е спорно дали става дума за класическите облигационни договори, каквито са договорите за поръчка и договорите за изработка или законът говори за нов, различен тип договори. Все пак, важими остават разпоредбите на ЗЗД, регламентиращи договорите, както и специалните такива на ЗАПСП касателно правата и задълженията за страните по договорите. В договорът страните следва да се споразумеят какво изработване (създаване) именно се възлага, кои права се отстъпват от автора (създателя на произведението) за ползване, съответно и за какъв срок – и за използването и за създаване на произведението както и начините на използване. Неимуществените авторски права не могат да бъдат отстъпени, такава уговорка е нищожна. Следва да се има предвид, че за всички други отношения, които не са изрично уговорени между страните се прилагат нормите на закона, установени в ЗАПСП.


Коментари


Все още няма коментари за “Авторски права и трудово правоотношение. Авторски права и договорът за изработка.”

Напишете коментар




Последни статии


четете още
четете още
четете още
четете още
четете още

Промени в законодателството


Най-четени


Най-коментирани